Наско Маринов спечели "Мастърс" титлата на Диана

Оцени тази статия:
Наско Маринов спечели "Мастърс" титлата на Диана Мария Петрова
от в 11:55 на 30.03.2017

Има ли някой, който игра редовно на „Диана“ тази зима и не вдигна нивото на своите възможности? Отговорът… Не.

Има ли някой, който се е съмнявал, че Калин Кънчев е основен претендент за титлата през сезона. Отговорът…Не.

Има ли някой, който не е изненадан от възхода на Атанас Маринов – Чоко – новият Мастърс шампион на „Диана“. Отговорът…Не.

След много емоции, завърши 13-ият шампионат на ТК „Диана“. Стартирахме през 2011 г. и все още продължаваме да вървим напред, а пък тази зима имаме двама чисто нови шампиони – Калин Кънчев и Атанас Маринов, които ще запишат имената си в Алеята на славата.

Фактите – 15 турнира – 8 шампиона. Победителят в Мастърса не бе печелил нито веднъж титла тази зима в участията си. Калин Кънчев отговори подобаващо на критиката, ставайки шампион с 6 спечелени титли (антепост на титлата на Едиз Батран преди година, когато той спечели отличието без спечелен трофей). 102-ма души взеха участие в битките (сред тях три жени). За първи път също така станахме безплатни свидетели как мрежата на корт може да бъде набързо двмонтирана в случай на големи нервни изблици (автор:Даниел Стоименов) и разбрахме какво е форхенд да лети с ултразвукова скорост към теб (автор: Атанас Маринов).

Тази неделя бе и денят, който трябваше да реши всичко – епичната развръзка на върха в ранглистата, където Калин Кънчев и Милен Германов спореха за отличието и Мастърс надпреварата, която е най-престижният турнир за сезона.

Изявен фаворит за турнира нямаше, а неделята щеше да бъде изключително интересна.

В група А първото място трябваше да си разделят на хартия Кънчев и Радо Владимиров, в следващата група беше абсолютно непредвидимо кой ще победи, въпреки че Любо Маринов изглеждаше все пак лек фаворит пред всички.

В трета група ситуацията също обещаваше да бъде изумително интересна, а в четвърта Милен Германов и Трифон Стефанов трябваше да разпределят първата позиция, при условие, че разбира се няма изненади.

Групова фаза
Още в 10 сутринта бе време за първият блогбъстър – Кънчев и Владимиров се вкопчиха в битка на чест от първата минута. Мачът вървеше гейм за гейм, но Калин бе по-стабилният в този мач и в крайна сметка победи 7-5. След това обаче изненади в тази група липсваха. Калин взе и следващите си два мача след победи с по 6-3 над Камен Новиков и Никос Панетемитакис, а Радо Владимиров дори още по-лесно премина през съперниците, за да завърши на второ място.

Група В изглеждаше непредвидима и това се потвърди. Станислав Иванов загуби първия си мач с Едиз Батран след 2-6. Болки в кръста го принудиха да се откаже от турнира. На негово място като резерва влезе Пепи Котев, но и той след загубата си от Светльо Козалиев получи контузия и също се отказа. Така последният участник в лицето на двуличностния хибрид Станислав Иванов – Пепи Котев трябваше да бъде изваден от резултатите, а въртележката стана пълна. Батран победи и Любо Маринов след 6-3. Преди това Маринов обаче спаси пет мачбола и надигра 7-5 Светльо Козалиев. Последният показа, че е невероятен боец и всъщност въпреки тежките мачове надигра в прекрасен за него мач Едиз Батран със 7-6. С по една победа и една загуба трябваше коефициент да даде зелена светлина на двама, а един да отпадне. Той се оказа водачът е групата Любо Маринов, който имаше най нисък показател от спечелени към загубени геймове в групата.

За разлика от втора група, трета не бе толкова непредвидима, колкото поне на хартия трябваше да е. Мачовете обаче бяха запомнящи се и точно там се изигра и един от символните двубои на турнира. Първо Наско Маринов се справи с Пепи Иванов. Максималната агресия не беше обуздана от боеца от Плевен и той вдигна бялото знаме след 3-6.

В много важен мач, търсещ задължителна победа, Латин Латинчев излезе срещу Орлин Златарски. Този двубой като емоция бе изключителен за всички. Невероятна битка от първия момент, емоции, напрежение и хубави удари направиха мача на централния корт истински шедьовър. Златарски спечели 7-6 след 12-10 в тайбрека и падна на корта в изблик на радост. Той обаче не си даваше сметка още колко тежки мача го очакват, за да излезе дори от групата. В следващия си двубой младият доктор даде много от себе си, но и той бе сломен от агресивния стил на Чоко, който го победи с 6-4. Самият Чоко, след като знаеше, че няма кой да го изпревари за първото място след двете победи, реши да не играе последния си мач с Латин и да запази сили за елиминациите, което се оказа много умно решение. Латинчев пък загуби втория си мач от Пепи Иванов 0-6 и така Санторото трябваше да излезе в решаваща битка със Златарски. Определено по-рутиниран и готов да върне топката винаги един път повече, Петър Иванов пречупи най-вече психически Орлин, който се опита да изпробва няколко тактики, но не успя да вземе победата – 2-6.

В група D Милен Германов трябваше да започне още първия си мач с Трифон Стефанов. Първият беше пътувал рано сутринта и се оплакваше, че е бил под огромен въпрос за турнира заради вирус, което обуславяше и неговата тактика в това дерби – агресия на високи обороти, за да не се губят енергийни запаси, които ще са много нужни занапред. Играта на Германеца му потръгна. Той поведе 3-0, но след това Трифон обърна 4-3. Тогава обаче бе ред на втората серия агресиране на Германов, който взе следващите три гейма и взе мача 6-4, което означаваше почти сигурно първо място в групата. Така и стана Трифон не сгреши срещу Иван Златков и Данчо Пичуров, но и Милен не направи това и така той си избра Радо Владимиров за четвъртфиналите, за да прати Трифон на Калин Кънчев.

Четвъртфиналите
Първото дерби бе много интересно, но реално всъщност нямаше нито един мач, който да не бе много интересен за всички. Калин Кънчев поведе 3-0 на Трифон, но вторият отново се показа боец. Върна се в мача и докара нещата до 4-4, но не можа да направи обрат, след като нов удар на Калин го довърши. При 4-5 и 40-0 на свой сервис Стефанов допусна пробив и загуби мача 4-6.

Светльо Козалиев и Наско Маринов също изиграха запомнящ се двубой. Последният бе сериозен фаворит на хартия, но както и с Батран, Козалиев имаше намерение да направи още една изненада. Той водеше 5-4 и 6-5 на Чоко, но така и не можа да го пробие, а се стигна до тайбрек. В него врачанският номер 1 Маринов поведе 5-1. Козалиев обаче докара нещата до само една точка пасив – 5-6, когато Чоко намери линията след един удар и мачът свърши, но левичарят сърфист остави наистина прекрасни впечатления от представянето си в тези тежки мачове, в които само малко шанс щеше да го изстреля още по-напред в турнира.

Дойде ред и на мача Милен Германов – Радо Владимиров – изключително старо дерби с много история и заряд. Още повече, че тази зима двамата си бяха разменили по победа и загуба, но мач на мастърса означаваше истинския отговор на въпроса кой кой е. Радо дръпна 2-0 с ранен пробив, но Милен го върна и направи пълен обрат до 5-3. В гейма за мача си обаче, той записа бърз пробив и Радо отново бе във вихъра си обръщайки 6-5 и сервирайки за мача. Още веднъж както и срещу Трифон обаче Германеца имаше право на последна дума. Той направи нов пробив в сервиса на люлинския шампион и се стигна до закономерната развръзка – тайбрек.
В него ще се запомнят страхотните разигравания между двамата, когато нито един не бе готов да даде победата и зрелищната финална точка на мача, в която след дълго разиграване, предложило всичко за участниците, Германеца показа стоманена воля и го спечели.

Последният четвъртфинал между Едиз Батран и Пепи Иванов бе предимно битка на воля, отколкото на удари. Двамата влязоха от първата точка в изключително дефанзивен стил и не промениха тактиката до последния момент. Батран, настоящият Мастърс шампион от лятото, не даваше мачът да тръгне по каквато и да е друга и линия и макар всяка точка да беше нереално дълга откъм времетраене, той спечели 6-4.

Полуфиналите

В полуфиналите разбираемо нямаше някой, който да е свеж. Едиз Батран имаше различни крампи по тялото, с Наско Маринов традиционно не е от “бегачите на дълги разстояния“. Калин Кънчев изглеждаше сравнително добре, както и Милен Германов.

Битките продължаваха и който искаше да спечели, беше нужно да покаже физика за още два мача.

Милен Германов и Едиз Батран трябваше да излъчат първия финалист. Последният мач между двамата бе спечелен от Германеца, а предвид по-лошото към момента физическо състояние на Батран, Милен ставаше още по-сериозен фаворит. Сметките обаче често са много подвеждащи. Въпреки че в началото четирикратният мастърс шампион наистина имаше предимство, той не успя да реализира пробив за 3-1 и може би да хване юздите на мача, а вместо това изостана с 2-4. Срещата стана изключително тежка физически и Милен изгуби енергията си да диктува разиграванията. Наложи се той да влезе в тактиката на своя съперник и да играе неговия тенис, в противен случай би последвала бърза загуба след предизвестени грешки. Германов се впусна в отчайващата за неговата стратегия битка. На два пъти при 15-40 на сервис на Едиз той имаше възможност да си върне пробива и да изравни резултата, но и двата пъти заради липсата на шанс, грешка или хубаво решение на Батран, той не можа да реализира златните си възможности и накрая съперникът приключи мача с пробив в края.

Наско Маринов пък имаше сметки те за оправяне с Калин Кънчев. Въпреки че досега никога не го беше побеждавал, само седмица преди това той водеше 5-1 във финала на „Диана“, но Калин го обърна 7-6. Сега обаче това не се случи. Изморен и донякъде демотивиран Калин не игра на сто процента, докато Наско беше на обратният полюс – на максимум, готов за много тежък мач. Затова и този път разликата в резултата бързо набъбна – 6-2 в полза на Чоко и първи финал на „Мастърс“.

Калин Кънчев – Трифон Стефанов 6-4
Светльо Козалиев – Наско Маринов 6-7 (5)
Милен Германов – Радослав Владимиров 7-6(5)
Петър Иванов – Едиз Батран 4-6

И така – двамата най-високи тенисисти стигнаха до последната фаза. Единият обаче почти двойно повече килограми от другия, но и петорно по-агресивен. За всички бе интересно кой ще надделее в този контрастен гладиаторски двубой. Дали безумната защита на Батран или епичният форхенд на Чоко.

Е, отговорът не беше дълъг. Едиз проби мощния сервис на Маринов в първия гейм и това изглеждаше доста обещаващо, а мненията отстрани бяха раздвоени. Само че не така мислеше Атанас. За може би не повече от 15 минути той спечели четири поредни гейма, след това Батран намали на 2-4, но при този сюрреалистичен форхенд за любителите, загубата изглеждаше предизвестена. Чоко победи с 6-2 и стана абсолютно заслуженият нов крал на „Диана“.

След победата си шоуменът прие спокойно победата и типично в свой стил каза, че единственият проблем е, че има бас с Батран за среща между двамата в два от три сета със сериозен финансов стимул за залог и сега вторият ще се уплаши и няма да иска да играе.

Финалистът Едиз бе и доволен, и разочарован от представянето си. Непонасяйки да губи, Батран в началото бе бесен на загубата, но след това прие нещата и установи, че турнирът е бил много положителен за него.

Предвид безкрайно тежката програма на всеки Мастърс, за другата година може би ще има промяна в правилата, като част от срещите ще се играят в събота, за да има повече равнопоставеност в края на турнира, когато всяка капка повече физическа издръжливост се мултиплицира в огромно предимство в крайните кръгове.

Ние пък започваме сезона на 23 април и както всяко лято ни очаква двойно повече тенис отколкото зимата, затова тренирайте и ще се видим пак след по-малко от месец.

Оцени тази статия:
Наско Маринов спечели "Мастърс" титлата на Диана Мария Петрова
Теми:  
аматьорски тенис | тенис клуб диана

Коментари


Следвайте ни в Facebook